Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 25°
Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Разни 2,502 прегледа
Следващ →

Още вицове

Терористичната групировка Ал-Кайдa пое върху себе си отговорността за създаването на Азис. Не обичам огледала. Постоянно ми показват някакъв небръснат урод, който даже не може да се облича като хората. - Извинете, имате ли часовник? - Да, седем и половина. - Не ме разбрахте...Сваляйте! -Жена ми е ангел! -Евала братле :( А моята е още жива... Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце. - Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми? Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред. - Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка. Жената се съгласила. - Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка. Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата.