Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 14°
Айше перяла на реката, огледала се нямало никой и решила да си опере гащите и роклята. Наблизо в храстите обаче, лежал Асан и като видял гола Айше приближил се тихо и и го вкарал -К’во правиш, бе Асане! -попитала Айше -Искаш да го изкарам ли? -А бе, не ти казвам да го изкараш, ама защо го завря там?
Семейни 4,430 прегледа
Следващ →

Още вицове

Матрицата. Зион, последният човешки град. Влиза Нео в столовата, вижда забърканата му каша, оглежда се и пита: - Кой пак ми е скрил лъжичката? - Нео... - подхваща с досада Морфей, - ...кога ще разбереш, най-сетне, че лъжичката не съществува?! - Не ви разбирам мъжете! Женени, и пак се заглеждате! - Ако отида в ресторанта с язва на стомаха, още не означава, че не може да разгледам менюто... - Да го разгледаш ок, но някои почват да ядат и то всичко наред!!! - Скъпа! - казва програмист на жена си. - За всичко, коеото си направила за мен, реших да увековеча името ти! Кръстих току-що написания от мен вирус на теб. Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си. Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл: - Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството! Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл: - Я сега опитайте да късате лист по лист. Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките. - Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история : което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли? - Разбрахме. - Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя. И после яли, пили и се веселили и ако не са измрели сигурно още са живи. В травматологията лежи гол мъж. Влиза сестрата, пациентът я поглежда и нещо започва да му се повдига... - Извинете - сестрата указала с пръст, нещо Ви става... - А, това ли? Това е слънчев часовник... - Нима? И колко е часът? Пациентът погледнал сянката и отвърнал: - Десет без пет. Сестрата погледнала своя часовник и разочаровано казала: - О, Вашият изостава! Вече е два след обяд... Пациентът я погледнал премрежено и прошепнал: - Ами... сверете го!