Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 15°
Срещат се две групи мутри, които спорели за резпределение на бизнеса и решили да решат проблема чрез борба на кучета. На другия ден пристига едната група, като води някакъв свиреп питбул, а другата група води някакво дакелче. Не щеш ли, след като ги пуснали, дакелчето изяло питбула и от другата група питат: - Абе откъде го взехте това куче? А те им отговарят: - Мани бе, знаете ли колко пари дадохме за пластична операция на крокодил!
Семейни 4,726 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама приятели се срещат. Единия пита: - Защо си тъжен бе? - Зарязах пиенето. - отговаря другия. - Така ли? Браво! А защо си тъжен? - Забравих къде. Високо в планината малко селце, сам там живее столетникът дядо Гошо, който се слави със завидно здраве и нестихващ интерес от страна на жените към него, въпреки преклонната му възраст. Пристига Ани Цолова от Бтв да интервюира дядо Гошо на живо в ефир за сутрешния блок. - Дядо Гошо, като жена ще ти задам първия ми малко провокационен въпрос, не се смущавай, цяла България те гледа в този ранен час! На какво се дължи този огромен интерес на жените към теб, та ти си на 100 години? С какво ги омагьосваш? - И аз не знам, моето момиче - отговаря дядото, като нервно си облизва веждите с езика... Tри учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. - Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра. Връща се нашенец от Англия и на митницата го спира митничар с въпроса: - Имате ли нещо за деклариране? - Ами 500 000$. - От къде толкова пари бе човек? - Ами виж сега, играехме покер една вечер и аз имах фул и залагам 100$. Играча отсреща вика - плащам и вдигам със 100. И така няколко пъти докато го питам - какво имаш и той ми казва каре. Аз викам дай да видя а той ми каза "а, ние тук всички сме джентълмени и си вярваме". И от тогава като ми тръгна една карта... - Мадам, да ви запазя ли къдрицата отпред? - пита фризьорът. - Да. - Ето - отрязвам я и я пускам в найлонов плик.