Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Рано сутринта мутра влиза в закусвалня и любезно се обръща кум продавача:
- Добро утро! Дайте ми една баничка и една боза.
Продавача отвръща:
- Съжалявам господине, но бозата свърши.
- Добре, тогава ми дайте една поничка и една боза.
- Господине, казах ви, че нямаме боза.
- Дообре, тогава ми дайте един кроасан и една боза.
- Господине, обясних ви, че боза НЯМА!!!
- Добре бе, дай тогава една боза и ще си ходя!