Бюджет, магистрали, пенсии: кой ще плати сметката на кабинета? Бюджетът на Радев е тесен за строителните му амбиции. Но от времето на Борисов е ясно, че без пътища и канализация трудно се печели влияние на местни избори.

„Като говориш с мен, ще мълчиш!" Тази абсурдна команда от казармения фолклор най-точно описва начина, по който властта представи бюджета за 2027 година в УНСС. Академичната аула се превърна в сцена за събитие в постсоц стайлинг - костюмирана власт, бурни ръкопляскания и нито един въпрос от студент или преподавател. Затова пък речта на премиера Румен Радев произведе цяла обилно цитирана метафора за камиона, носещ се към пропастта, който управляващите трябва да спрат.

В каросерията на този камион се вози и проектът за държавните финанси за догодина. Разходите са ограничени до 39.6% от БВП, но правителството ще прибегне до нови заеми, за да финансира планирания дефицит, който официално е заложен на 3.5% от БВП, но по прогнозите на икономисти по европейската методология достига 4,2%.

Колкото и да говори за бюджетно вразумяване, властта не може да си позволи рязко орязване на социалните разходи предвид местните избори през 2027 година. Пенсиите ще растат, майчинството и детските също, както и заплатите на учителите. За полицаите държавата ще продължи да плаща осигуровките, а общините ще очакват средства за обещани проекти.

Пътищата и политическите дивиденти

Строителството на магистрали беше запазена марка на Бойко Борисов - и удобен начин държавните инвестиции да се превръщат в политически дивиденти. За всяко правителство инфраструктурата е възможност да покаже резултати, особено преди избори. Кабинетът на Радев не прави изключение. Разликата е, че бюджетът не оставя достатъчно пространство за амбициите.

Регионалният министър Иван Шишков на практика започна подготовката за местната предизборна кампания още през август с инициативата „Регионите говорят“. При обиколките си из страната той се среща с кметове и областни управители, обсъжда проблемите с водоснабдяването и инфраструктурата и къде да бъдат насочени държавни средства. Управляващите първо идват с мир, после с обещания за инвестиции, а покрай тях опипват почвата и за бъдещи попълнения на „Прогресивна България“ сред местните кметове.

Магистрали с пари за пенсии?

Но откъде ще дойдат парите? Шишков вече обяви проектирането на 770 километра стратегически пътни трасета, за част от които ще се търсят частни инвеститори чрез публично-частни партньорства. Така държавата се надява да строи магистрали, без да плаща непосредствено цялата сметка от бюджета. Но концесиите не означават непременно безплатно строителство за данъкоплатците - всичко зависи от договорените плащания, гаранции и разпределение на риска.

Един от възможните източници на капитал са милиардите във втория пенсионен стълб. Пътят към инфраструктурни инвестиции беше разширен с приетите през март 2026 промени в Кодекса за социално осигуряване, предложени още от кабинета на Росен Желязков. От 2027 се въвеждат три подфонда с различен инвестиционен риск.

Най-рисковият - динамичният, в който по подразбиране ще попадат осигурените до 50 години, ще може да инвестира до 90% от активите си в инструменти с променлив доход. Законът допуска и инвестиции в инфраструктурни облигации и акции на дружества, свързани със стратегически проекти, при съответните ограничения.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от DW Български (@dw_bulgaria)

В отговор на въпроси на Дойче Веле Министерството на икономиката и индустрията съобщи, че на 23 октомври премиерът Румен Радев и ресорни министри са обсъдили с представители на пенсионноосигурителните дружества, Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и Европейската банка за възстановяване и развитие създаването на инвестиционна компания.

Инициативата е на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, а не на правителството, уточняват от министерството. Предложението е за частно дружество с първоначален капитал от 10 млн. евро, което впоследствие да привлече милиарди от пенсионни фондове, банки, застрахователи, международни финансови институции и граждани. Към средата на 2026 г. пенсионните фондове управляват общо над 17 млрд. евро, но само част от тях могат да бъдат инвестирани в инфраструктура.

Списъкът с възможните проекти е внушителен: магистралите „Хемус“, „Струма“, „Рила“ и „Черно море“, направленията Русе-Маказа и Видин-Монтана-София с тунел под Петрохан, който се „строи“ повече от век, както и съществуващите „Тракия“ и „Марица“. Сред останалите обекти са помпено-акумулиращи централи, железопътни линии и интермодални терминали. Компанията няма сама да кандидатства за концесии, а ще участва като финансов партньор в консорциуми.

Държавата няма да бъде акционер, тепърва ще се уточнява евентуално миноритарно участие на Българската банка за развитие. Но кабинетът ще определя кои обекти да предложи на концесия и при какви условия. Така властта ще избира инфраструктурните приоритети, а инвеститорите ще преценяват дали проектите си струват риска.

Пенсионните дружества вече предупредиха, че няма да влагат парите на осигурените в инфраструктура без прозрачност, добро управление и достатъчна доходност. Защото тези средства трябва да осигуряват бъдещи пенсии, а не политически дивиденти от поредната първа копка.

11 дни по-късно

Само 11 дни след срещата за инвестиционната компания избухна скандал за същите пенсионни пари. От „Демократична България“ обвиниха правителството, че възнамерява да пренасочи част от бъдещите вноски за втора пенсия към НОИ, за да запълва бюджетния дефицит. Управляващите обявиха информацията за фалшива новина, Министерството на финансите - за дезинформация, а опозицията отговори с „правителство на лъжата“.

Скандалът се разрасна, когато „Да, България“ публикува писмо на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев до Европейската комисия, в което се предлага вноската за втория пенсионен стълб да бъде намалена от 5% на 2% през 2027 и 2028 и на 3% през 2029, а разликата да постъпва в НОИ. Правителството отрече подобно предложение да е изпращано. Появиха се обаче два различни текста на писмо с еднаква дата и изходящ номер. В единия спорната мярка присъства, в другия липсва. Различават се и прогнозите за бюджетния дефицит. Така спорът за пенсионните пари се превърна и в спор дали властта казва истината за собствените си документи.

Двете идеи са различни. Едната предвижда инвестиции с очаквана доходност, другата - отклоняване на бъдещи осигурителни вноски към държавната система. Пенсионните дружества предупредиха, че подобно пренасочване ще лиши личните партиди от средства, които иначе се натрупват, носят доходност и се наследяват.

Финансовият министър Гълъб Донев впоследствие призна, че пренасочването на вноски е обсъждано, но е било постигнато споразумение за инфраструктурни инвестиции. Пенсионната система се оказа в центъра на две различни идеи за решаване на проблемите на властта - едната да осигури повече средства за пенсионни плащания, другата да привлече капитал за утрешните магистрали. Нито една от двете идеи не решава нейния най-голям проблем, това е: системният недостиг в парите за пенсии, който се покрива от бюджета, т.е. от данъкоплатците. За 2026 година той е около 6,5 млрд. евро, за 2027 година е планиран на 6,74 млрд. евро, почти толкова ще е и през 2028 година.

Бюджетът на Радев е тесен за строителните му амбиции. Но още от времето на Бойко Борисов е ясно, че без пътища и канализация трудно се печели влияние на местни избори.