5 милиона тона пшеница за износ стои по складовете

Продукцията на българските зърнопроизводители стои по складовете, тъй като кораби отказват да акостират на черноморските пристанища заради опасността от атаки с дронове.

Много от плавателните съдове, на които разчитат нашите износители на зърно, изчакват в южната част на Черно море. Ситуацията поставя под въпрос износа на милиони тонове българска пшеница и създава сериозни затруднения за земеделския сектор, алармира пред Нова тв  председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Към момента има информация за седем кораба, отказали миналата седмица, да дойдат до пристанището във Варна, за да натоварят предварително договорен износ на пшеница и слънчоглед, информира Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

От бранша не знаят дали този отказ е моментно състояние или ще продължи и занапред. 

Инцидентите с ударени търговски кораби в икономическата зона на България и Румъния в Черно море коренно променя оценката за сигурността на корабоплаването в региона. „До този момент българските пристанища бяха възприемани като сравнително безопасна дестинация и винаги е имало интерес от страна на корабособствениците“, посочи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

България произвежда около 7 милиона тона пшеница годишно, като повече от 5 милиона тона се изнасят през пристанищата във Варна и Бургас. За осъществяването на този износ са необходими приблизително 150 кораба, обясни Проданов.

Без алтернатива

На практика България няма алтернатива на двете си пристанища за износа на зърнени култури. Железопътната инфраструктура у нас не е в състояние да поеме толкова мащабен превоз до гръцките пристанища, а износът с автомобилен транспорт е практически невъзможен.

Допълнителен проблем е ограниченият капацитет на българските пристанища. В най-активните периоди те могат да обработват около 20 кораба месечно, докато през зимата броят им намалява наполовина. Това означава, че всяко прекъсване на износа води до натрупване на забавяния и затруднява изпълнението на графиците. „На практика вече не трябва да допускаме прекъсване на износа, ако искаме да успеем да изнесем цялото количество зърно до следващата реколта“, предупреди Проданов. 

„Проблем за зърнопроизводителите ще бъде, ако пшеницата и слънчогледът от тазгодишна реколта не се изнесат и останат по складовете. Това означава България да започне 2027 г. с около 5 млн. тона преходен остатък от пшеница. Необходими са складови наличности и за царевицата, която се прибира в момента“, посочва Жекова. Тя предупреждава, че ако не е реализирана продукцията, фермерите ще бъдат принудени да теглят кредити, за да покрият разходите си и изплатят рентите на собствениците на земя.

Зърнопроизводителите разчитат на държавата да предприеме необходимите мерки за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Черно море.

„Ако износът през Черно море не се възстанови, проблемът няма да е само до съхранението на зърното в страната и срив на цените на вътрешния пазар. Подобен сценарий би имал отражение и върху международните пазари заради значението на Черноморския регион за световната търговия със зърнени култури“, казва Проданов.

Засега цената на пшеницата на пристанищата във Варна и Бургас остава стабилна, въпреки поскъпването на застраховките и транспортните разходи. Земеделските производители се интересуват основно от цената на продукцията до пристанището, тъй като последващите разходи се поемат от износителите. 

„Търговията, доколкото я има, е при цена за тон слънчоглед от 480-490 евро до преработвателно предприятие и 500 евро - до пристанището във Варна. Цената на пшеницата е около 180-220 евро за тон, но тя стои по складовете, тъй като няма кораби, на които да бъде натоварена“,  посочват от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.