Летните ваканции в детството сякаш продължават безкрайно, една учебна година изглежда като огромен период от живота, а чакането на рождения ден може да се усеща почти непоносимо дълго. С напредването на възрастта обаче възприятието често се променя. Седмиците се сливат една с друга, сезоните се сменят изненадващо бързо и нерядко възниква усещането, че всяка следваща година преминава по-бързо от предходната.

Разбира се, часовникът не започва да работи по-бързо. Една минута продължава 60 секунди независимо дали човек е на 10, 30 или 70 години. Това, което може да се променя, е субективното възприятие за времето – сложен психологически и невробиологичен процес, върху който влияят вниманието, паметта, емоциите, рутината и количеството нова информация, която мозъкът обработва.

Мозъкът няма един-единствен „часовник“

Човешкият мозък разполага със системи, които позволяват да бъде оценявана продължителността на дадено събитие, но няма един конкретен орган или център, който да изпълнява ролята на универсален часовник.

Във възприемането на времето участват различни мозъчни структури и невронни мрежи, включително базалните ганглии, малкият мозък, префронталната кора и други области. Значение имат също вниманието, работната памет, емоционалното състояние и контекстът.

Именно затова пет минути невинаги се усещат като пет минути. Чакането пред лекарски кабинет може да изглежда много по-дълго от същите пет минути, прекарани в интересен разговор. При скука вниманието по-често се насочва към самото течение на времето. Когато човек е силно ангажиран с приятна или интересна дейност, вниманието е насочено другаде и часовете могат да изглеждат като минути.

Каква роля има възрастта?

Една популярна идея е, че всяка следваща година представлява все по-малка част от вече изживения живот. За петгодишно дете една година се равнява на една пета от живота му, докато за 50-годишен човек тя представлява едва една петдесета.

Тази математическа аналогия е интересен начин да се илюстрира субективното усещане, но не трябва да се приема като пълно научно обяснение. Възприятието за време е значително по-сложно и не се определя единствено от пропорцията между даден период и общата продължителност на живота.

Изследванията върху субективното ускоряване на времето показват, че връзката с възрастта съществува, но ефектът не е еднакъв във всички ситуации. Начинът, по който хората оценяват кратки интервали от секунди или минути, например е различен въпрос от усещането, че „последните десет години са минали неусетно“.

Новите преживявания оставят повече следи в паметта

Едно от най-интересните обяснения е свързано не толкова с възприемането на времето в момента, колкото с начина, по който по-късно си спомняме даден период.

Детството и младостта са изпълнени с множество първи преживявания - първи учебен ден, първо самостоятелно пътуване, първа любов, първа работа, нови приятелства, нови места и постоянно усвояване на непозната информация. Новостта кара мозъка да обръща повече внимание на случващото се и създава множество отличаващи се спомени.

В зрелия живот ежедневието често става по-предвидимо. Човек става приблизително по едно и също време, пътува по познат маршрут, изпълнява сходни професионални задачи и прекарва времето си в сравнително установен ритъм.

Когато много дни си приличат, в паметта могат да останат по-малко ясно разграничими събития. При поглед назад периодът изглежда „сгъстен“. Не защото действително е преминал по-бързо, а защото съдържа по-малко отличителни маркери, чрез които мозъкът да го реконструира.

Това създава интересен парадокс. Една скучна седмица може да се усеща много бавна, докато човек я преживява, но впоследствие да изглежда кратка, защото почти нищо отличително не е останало в паметта. Обратно, изпълненото с нови преживявания пътуване може да „отлети“, докато се случва, но при спомнянето му да изглежда като много богат и продължителен период.

Рутината може да „свива“ годините

Рутината сама по себе си не е нещо негативно. Тя позволява на мозъка да автоматизира огромен брой ежедневни действия и така да спестява когнитивни ресурси. Не е необходимо всяка сутрин отново да се учим как да си направим кафе, как да шофираме или как да извършим позната професионална задача.

Точно тази ефективност обаче може да има отношение към начина, по който възприемаме миналото.

Когато дадено действие се повтаря многократно, мозъкът няма необходимост да обработва всяко негово изпълнение като напълно ново събитие. Дните могат да започнат да се сливат един с друг, особено когато липсват по-значими промени и нови преживявания.

С напредването на възрастта обикновено се натрупват повече установени навици и познати ситуации. Това е една от възможните причини месеци и години да изглеждат по-кратки в ретроспекция.

Референции:

1. Wittmann, Marc, et al. ‘Time Perspective and Emotion Regulation as Predictors of Age-Related Subjective Passage of Time’. International Journal of Environmental Research and Public Health, vol. 12, no. 12, Dec. 2015, pp. 16027–42. PubMed Central, https://doi.org/10.3390/ijerph121215034

2. Gable, Philip A., et al. ‘How Does Emotion Influence Time Perception? A Review of Evidence Linking Emotional Motivation and Time Processing’. Frontiers in Psychology, vol. 13, Apr. 2022, p. 848154. PubMed Central, https://doi.org/10.3389/fpsyg.2022.848154