Двама руснаци, сътрудници на санкционирани руски пропагандни медии, явно от години живеят и работят в Берлин. Как е възможно това и как реагират германските власти?

Руснаците Виталий Чащухин и Игор Долматов, които работят за вестник „Известия“ и за прокремълския пропаганден канал Рибар“ от години живеят в Берлин. Информацията съобщи за първи път чешкият портал „Seznam Zprávy“. И двамата руски пропагандисти критикуват политиката и живота в Германия, но остават в страната на законно основание. Как се оказва възможно и колко разпространен е този феномен?

Сътрудниците на „Известия“ живеят в престижен берлински квартал

„Seznam Zprávy“ разобличава руснаците, сред като ги примамва в Прага за „интервю“ с чешки експерт. Там те признават, че подготвят материал за пропагандния канал „Рибар“, а преди това са правили репортажи за „Известия“ и други руски медии.

Един от домовете в квартал Целендорф, където живеят Чащухин и Долматов, Снимка: Wolfram Steinberg/dpa/picture alliance

Както се установява в рамките на различни медийни разследвания, Чащухин живеел в Берлин поне от 2014 година, Долматов - от поне осем години. И двамата работят в кореспондентския пункт на „Известия“ в германската столица, Чащухин го ръководи от 2019 година. Те са регистрирани в престижния квартал „Целендорф“. Чащухин живее в двуетажна вила и редовно пътува до Русия със спортното си „Порше“.

ЕС: сътрудниците на „Известия“ могат да останат в Европа

Както пишат разследващите журналисти за този случай, Чащухин и Долматов са работили в санкционирани медии. Това е така, но ограниченията спрямо „Известия“ и „Рибар“ са различни.

Когато през 2022 година ЕС въвежда санкции срещу 27 руски медии заради нахлуването на Русия в Украйна, сред тях е и „Известия“. На сайта на ЕС обаче е отбелязано, че забраната се отнася само до излъчването и лиценза  - „мерките“ няма да пречат на медията и нейните сътрудници да извършват в ЕС дейност, която не е свързана с излъчването, например разследвания и интервюта“.

ЕС знае за „Рибар“, но под санкции е само неговият създател

Руският пропаганден канал „Рибар“ не е в санкционния списък на ЕС, макар на неговия съосновател Михаил Звинчук да са наложени персонални санкции от юни 2023 година. Това означава, че неговите активи в ЕС подлежат на замразяване, забранено му е да влиза в ЕС, както и да получава пари и други икономически облаги.

На 9 октомври 2026 година Михаил Звинчук и съпругата му, както и негови служители, бяха задържани в Черна гора в рамките на операция за пресичане на „хибридни дейности“ на мрежа от канали, които британските и американските власти свързват с разпространението на кремълска пропаганда.

Михаил Звинчук е бивш служител на пресслужбата на руското Министерство на отбраната. Заедно с Денис Щукин той е съосновател на „Рибар“, който в момента има над 1,5 милиона абонати. За Звинчук се смята, че е бил свързан с Евгений Пригожин.

Какво казват юристите и разследващите журналисти

Германският професор по право Килиан Вегнер обяснява пред ДВ, че ако санкциите на ЕС забраняват излъчването, от това не следва, че и сътрудниците на съответната медия попадат под тази забрана. За медиите, на които е забранено само излъчването, „се допуска оказването на услуги от Германия, ако те не служат за заобикаляне на забраната за излъчване“, посочва Вегнер. „Разрешено е например да се провеждат журналистически разследвания в Германия, да се снимат интервюта или да се пишат текстове. Но е забранено да се създава канал в Ютюб, чрез който би могло да се разпространява забранено съдържание. Подобни нарушения са и наказуеми“, казва юристът.

Германският журналист Алексей Хок, участвал в разследването за Чащухин и Долматов, от своя страна посочва: „На санкционираните лица не бива да се предоставят икономически ресурси. Но журналистическата работа, т.е. провеждането на разследвания и взимането на интервюта за компания, намираща се под санкции, също може да представлява икономически ресурс. Медията, за която работят журналистите, може да печели от тези материали, да ги транслира, да пуска реклами и така да получава доходи“.

От Федералната агенция по контрол на износа са заявили пред Хок, че журналистическите дейности биха могли да бъдат смятани за икономически ресурс, но всеки случай трябва да се разглежда поотделно. Според Хок, казусът трябва да бъде разрешен от съда. Заради това обаче, по неговите думи, е необходимо точно да се проследят паричните потоци между сътрудниците на руски медии в Германия и конкретните санкционирани лица в Русия. Предположенията на Хок са, че Чащухин и Долматов може да получават заплатите си в Русия, а не в Германия.

Има ли нужда Кремъл от пропагандисти на място?

Германският експерт по пропагандата Леон Ерленхорст споделя пред ДВ, че руските власти вече все по-малко се нуждаят от пропагандисти на място. „По-голямата част от каналите в Телеграм, ТикТок и Инстаграм работят без пропагандисти в самата Германия. Те използват видеа от вторични или странични източници, с които след това се подготвят публикациите. Затова много често изобщо не е необходимо някой да присъства на място“, отбелязва експертът.

По думите на Ерленхорст е трудно да се оцени колко руски пропагандисти са останали в Германия - предполага, че са няколко десетки. Неговите оценки се основават на броя жилища в Руския дом в Берлин преди неговото закриване и предполагаемия брой техни обитатели. Ерленхорст казва за Чащухин и Долматов, че те определено са сред пропагандистите на Русия в Германия.

Забрана за пребиваване

Ерленхорст отхвърля твърденията, че пропагандистите на Русия се чувстват в Германия по-свободно, отколкото в другите страни от ЕС. Същевременно напомня за отказаната от миграционните власти в Берлин през ноември 2024 възможност за пребиваване на четирима руски журналисти, както и наложената през октомври същата година забрана да влизат на територията на страната на други двама проруски активисти за 20 години.

„Това означава, че проблемът се осъзнава. И ако има достатъчно доказателства, да се предприемат и съответните мерки. Но и в тази сфера, както и в много други, свързани с информационната война, ние действаме доста внимателно и бавно“, казва Ерленхорст. Той допълва, че вероятно след като случаят на Чащухин и Долматов е получил публичност, германските органи ще предприемат необходимите действия и в това отношение.

Николай Линке