Рядка, смъртоносна и способна да се предава по въздушно-капков път – белодробната чума отново привлече вниманието на света след смъртта на 28-годишна изследователка в Русия. Случаят предизвика проверки и международно наблюдение, но Световната здравна организация уверява, че към момента рискът за населението като цяло остава нисък.

Иркутският научноизследователски институт за борба с чумата се намира в Сибир, където около 200 души са поставени под карантина. Руската служба за защита на потребителите и човешкото благосъстояние „Роспотребнадзор“ омаловажи възможната връзка между смъртта на изследователката и професионалната ѝ дейност.

Случаят обаче повдигна въпроси за белодробната чума – рядка, но изключително опасна форма на заболяването.

Държавният департамент на САЩ и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) заявиха, че следят ситуацията. Световната здравна организация (СЗО) също е в контакт с руските здравни власти, за да изясни обстоятелствата около случая, извършваните изследвания и евентуалните последици за общественото здраве.

„Въз основа на наличната неофициална информация рискът за общественото здраве като цяло изглежда нисък“, заяви говорител на СЗО. Организацията уточни, че оценката може да бъде променена при получаването на нови данни.

Какво е белодробна чума?

Белодробната чума е рядка и потенциално смъртоносна инфекция на белите дробове, причинена от бактерията Yersinia pestis. Тя се смята за най-опасната форма на чума. Бактерията може да причини и други форми на заболяването, които засягат различни части на организма.

Най-разпространена е бубонната чума. Тя обикновено се предава чрез ухапване от заразена бълха или когато бактерията проникне през наранена кожа. Заболяването причинява болезнено подуване на лимфните възли и в някои случаи може да премине в септична форма.

Септичната чума засяга кръвообращението и може да доведе до тежки увреждания на органите. Тя може да възникне и директно след ухапване от заразена бълха.

Съществува и фарингеална форма, която засяга гърлото и може да възникне след консумация на заразено месо.

Как се предава белодробната чума?

Белодробната чума е единствената форма на чума, която може да се предава директно от човек на човек. Предаването става чрез инфекциозни дихателни капчици, отделяни при кашляне или кихане. Заразяване е възможно и при контакт с капчици от инфектирани животни.

Последното документирано предаване на белодробна чума от човек на човек в САЩ е регистрирано през 1924 г. по време на епидемия в Лос Анджелис.

Какви са симптомите?

При белодробна чума бактерията засяга белите дробове и може да причини тежка пневмония, която бързо затруднява дишането. Симптомите могат да се появят само 24 часа след заразяването. Сред тях са: висока температура; втрисане, главоболие, болки в мускулите и тялото, замайване, силна слабост и умора, гадене и повръщане, диария, затруднено дишане.

Без своевременно лечение белодробната чума почти винаги е смъртоносна.

Как се лекува?

Чумата може да бъде лекувана с антибиотици, като терапията обикновено продължава между 10 и 14 дни. Сред използваните медикаменти са ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, гентамицин и стрептомицин. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-големи са шансовете за оцеляване. Особено важно е антибиотичната терапия да започне възможно най-бързо при съмнение за инфекция.

При тежко болни пациенти може да се наложи допълнителен кислород, вливане на течности и други поддържащи медицински грижи.

Има ли ваксина срещу чума?

Ваксини срещу чума се разработват и използват от XIX век, но защитата им срещу белодробната форма не е напълно изяснена.

СЗО не препоръчва рутинна ваксинация на населението. Ваксинация може да бъде обсъждана за определени високорискови групи, включително лабораторен персонал, който работи с бактерията и е изложен на по-голям риск от заразяване.

Защо чумата все още съществува?

Макар чумата да е останала в историята като „Черната смърт“, заболяването не е изчезнало.

През XIV век пандемията от чума убива десетки милиони хора в Европа. Днес антибиотиците позволяват заболяването да бъде диагностицирано и лекувано много по-успешно, но бактерията Yersinia pestis продължава да циркулира в природата.

Чума се среща на всички континенти с изключение на Океания. Според СЗО от 90-те години на миналия век повечето регистрирани случаи при хора са в Африка.

В САЩ също продължават да се регистрират отделни случаи. Според CDC последният смъртен случай от белодробна чума в страната е регистриран в Аризона през юли 2025 г. Мъжът е работил с болни котки и се предполага, че се е заразил от животните. Други хора, които са били в контакт с котките, не са развили заболяването.

Според експерта по инфекциозни заболявания д-р Тайлър Еванс рискът от разпространение на чумата може да бъде повлиян от промените в околната среда и състоянието на системите за обществено здраве.

В същото време той подчертава, че заболяването може да бъде диагностицирано сравнително бързо, а съвременните антибиотици са ефективни срещу инфекцията.

Колко трябва да се притесняваме?

Според СЗО рискът за населението като цяло към момента изглежда нисък.

Една от причините е бързото развитие на симптомите при белодробна чума. Заразените хора могат да се почувстват тежко болни само ден след експозицията, което ограничава възможността им да пътуват и да контактуват с голям брой хора.

„Много е трудно за човек дори да ходи и да извършва ежедневните си дейности, камо ли да пътува“, обяснява д-р Рутул Далал, специалист по инфекциозни заболявания.

Въпреки това експертите подчертават, че при потвърден случай е необходимо бързо медицинско действие и проследяване на близките контакти.

За хората, които са били в близост до пациент с чума, СЗО препоръчва да се избягва директен контакт с болния и с потенциално заразени телесни течности.

Медицинските работници, които се грижат за пациенти с белодробна чума, трябва да използват стандартни предпазни средства. В определени ситуации може да бъде назначена и профилактична антибиотична терапия.При доказана експозиция здравните власти проследяват членовете на семейството и други близки контакти на заразения човек. На хората с висок риск от инфекция може да бъдат назначени антибиотици още преди появата на симптоми.

 Елементарните мерки за хигиена, включително редовното миене на ръцете със сапун и вода, също остават важна част от превенцията.