Норвежкият архипелаг Свалбард с главния остров Шпицберген, където се намира и един руски град, може да стане арена на бъдещ конфликт между НАТО и Русия. Експерти смятат, че там Москва може да реши да предизвика Алианса.

Една отдалечена територия може да се окаже ключова за НАТО. Свалбард - норвежкият архипелаг със специален статут дълго време се е притеснявал най-вече от белите мечки. Сега има друг, много по-сериозен проблем - Русия.Все повече експерти се опасяват, че тъкмо на Свалбард Москва може да се опита да предизвика НАТО, пише „Политико“. Съюзниците подозират, че Русия проучва ключови подводни кабели във водите край Свалбард и планира да тества границите на правилата, уреждащи нейното присъствие там. Докато Москва засилва хибридните си атаки в цяла Европа, Осло се стреми да укрепи военноморските си сили и капацитета си за наблюдение, за да защити северния си фланг, а местните власти на Свалбард инвестират в критична инфраструктура и дори разполагат с план за евакуация.

Въпреки че е норвежка територия, на главния остров от архипелага, Шпицберген, се намира и руски град. В продължение на десетилетия Москва и Осло до голяма степен успяваха да предотвратяват ескалацията на напрежение, но този крехък баланс в момента е под все по-голям натиск. „Властите в Русия са изключително непредвидими и все по-готови на рискови действия“, казва пред „Политико“ Кари Ага Миклебост от норвежкия Арктически университет. Професорката по история казва, че не би изключила възможността за потенциална руска атака срещу НАТО.

Баренцбург и руските интереси в региона

В международен договор от 1920 г. държавите признаха суверенитета на Норвегия над островите и в замяна получиха права за експлоатация на природните ресурси, като скоро след това Съветският съюз купи град Баренцбург, за да експлоатира местните въглищни залежи. Договорът също така забраняваше на която и да е държава да използва Свалбард за „военни цели“, включително за изграждането на военноморски бази и укрепления, но Норвегия все пак посещава архипелага с военни кораби и кораби на бреговата охрана.

Руският град Баренцбург в архипелага Свалбард, Снимка: Imago/imagebroker

Москва няма голям стимул да наруши договора - това би могло да се обърне срещу собствените ѝ интереси. Северозападният руски полуостров Кола - където се намират две трети от руските подводници за ядрен ответен удар, се намира на около 1 000 километра разстояние, затова „Русия проявява предпазливост, за да избегне всякакъв вид ескалация“, каза Миклебост пред изданието.

От 2022 г. местните руски власти са обект на критики за това, че приемат младежка организация, косвено свързана с военноморските сили, обявяват ракетни учения в околността и организират ежегодни паради, които някога включваха и прелитане на хеликоптер, обяснява „Политико“. Москва също така въведе директни пътувания с кораб от Русия през 2024 г., а миналата година създаде клон на Руското географско дружество, което се ръководи от бившия министър на отбраната Сергей Шойгу.

Провокации и саботажи

Според Миклебост това са провокации в „сивата зона“. „Това е много икономичен начин за утвърждаване на руското присъствие и за оспорване на юрисдикцията на Норвегия.” Медийни публикации съобщават също, че тази пролет британски, американски и норвежки сили са заловили руски кораби, които са тествали тайно оръжие за прекъсване на подводни кабели край бреговете на Свалбард.

Руският посланик в Норвегия казва пред „Политико“, че страната поддържа ангажиментите си по споразумението за Свалбард и обвини Норвегия, че допринася за „негативната тенденция на милитаризация на региона от НАТО“.

На местно ниво стратегията е да се овладяват напреженията. Заместник-губернаторката на Свалбард Катарина Ризе казва, че администрацията ѝ провежда срещи с местното руско консулство четири пъти годишно. По думите ѝ двете страни поддържат „конструктивен диалог“. Кметът на най-големия норвежки град на архипелага - Лонгирбюен, Терие Ауневик обяснява пред „Политико“, че властите разполагат с планове за бърза евакуация, в случай че напрежението ескалира.

Руският кораб „Проф. Молчанов“ в пристанището на Баренцбург, Снимка: Sergei Malgavko/TASS/picture alliance

Но непредсказуемостта на Путин и повтарящото се колебание на Тръмп по отношение на НАТО остават притеснителни фактори. С нарастването на случаите на саботажи, кибератаки и нарушения на въздушното пространство в цяла Европа се засилват опасенията, че Путин може да ескалира конфликта още повече, пише „Политико“, цитирайки представители на НАТО.

Засилване на военното присъствие на НАТО

НАТО трябва да обмисли провеждането на въздушни патрули над Свалбард, да премести отбранителните си въздушни сили на север от континенталната част на Норвегия и да проведе съвместни учения в близост до архипелага, коментират пред европейското издание двама дипломати от НАТО, пожелали да останат анонимни. За целта Осло трябва да даде съгласието си и мерките да са в съответствие с Договора за Свалбард.

Досега обаче НАТО няма публично обявени планове за засилване на военноморското или въздушното си присъствие около островите. Някои се опасяват, че настоящата позиция на Алианса няма да бъде достатъчна, за да възпре Москва.

На теория за Русия би било „наистина лесно“ да окупира Свалбард, ако прехвърли специални сили от Северна Русия и превземе летището казва Щале Улриксен, лектор в Кралската норвежка военноморска академия. Той обаче изтъква, че такъв сценарий е малко вероятен. Според анализаторката Миклебост Русия би могла да инсценира извънредна ситуация, засягаща нейните граждани на място, и да изпрати сили за управление на кризи – ход, който може да не задейства ясно клаузата за взаимна отбрана по член 5 от Договора за НАТО. „Най-лошият сценарий е ситуация, в която Москва да види възможност да тества сплотеността на НАТО“, казва тя, а след това Доналд Тръмп да прецени, че САЩ няма да се притекат на помощ на Норвегия заради този малък остров.

Мина Киркова