Цялата шумотевица около мащабното мобилизиране в Русия и плановете за установяване на контрол над региона на Одеса има за цел да принуди  Зеленски да се поддаде на натиска на Тръмп и Путин, но досега те не са успели да постигнат това

Мохамед Халаф

Вестник „Уол Стрийт Джърнъл“ съобщи, че Ратклиф е пристигнал в Москва, за да предупреди Путин за започването на мобилизацията и да го уведоми, че Централното разузнавателно управление на САЩ е наясно, че мащабната мобилизация ще бъде съпътствана и от опит за военна провокация в една от страните-членки на НАТО, с цел да се провери степента на сплотеност на Алианса и неговата устойчивост (например в балтийските държави, особено като се има предвид, че самолетът на директора на ЦРУ е пристигнал от Латвия – или това е просто съвпадение?). Изданието припомня, че Ратклиф, подобно на Бърнс в края на 2021 г., е посъветвал Путин да не предприема тези стъпки и го е предупредил за последствията, които ще последват.

По-късно се появиха неофициални информации, според които Ратклиф се е срещнал с директора на руската служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин, след което е провел разговор с Путин, който е продължил, според тези информации, не повече от 20 минути.

Успоредно с това представителят на Тръмп, генерал Кийт Килог, уведоми Зеленски, че Путин вече не планира да се задоволи само с Донбас и че новите му военни планове включват установяване на

 пълен контрол над Запорожие и област Одеса, включително флота ѝ в Черно море

А подобни мащабни планове са напълно невъзможни без масова мобилизация в Русия.

По този начин логическата последователност на посещенията и изявленията е напълно последователна.

И ако наистина е така, това означава, че войната в Европа, с вероятността НАТО да се включи в нея, току-що е започнала и изобщо не е на път да приключи.

И тук, както обикновено: прогнозите за бъдещото развитие на събитията се разчитат да зависят от клуба, към който принадлежите: клубът на оптимистите или клубът на песимистите.

Например, банката „Сбербанк“ – най-голямата банка в Русия, в която държавата притежава 50% плюс една акция с право на глас – принадлежи към клуба на оптимистите (за разлика от мен). 

В аналитичен доклад на агенцията, публикуван от банката преди няколко дни, или по-скоро изтекъл в интернет от хакерите „Black Mirror“, „Спирбанк“ представи седем сценария за развитието на войната в Украйна.

А групата на Герман Греве (German Greve – генерален директор на банката – „Градовете“), която включва привърженици на пазарната икономика и либерали, счита, че вероятността Русия да постигне военна победа над Украйна в момента не надвишава 7%. Разбира се, това е „патриотична“ оценка, но какво друго да очакваме от либералите и икономистите?

От друга страна, групата оценява на 32% шансовете Русия и Украйна да постигнат сделка с посредничеството на САЩ.

Тоест тя залага с 32%, че Тръмп ще успее да помогне на Путин да излезе от този конфликт възможно най-скоро и преди демократите да си възвърнат контрола над Конгреса, тъй като те със сигурност ще застанат на страната на Украйна.

И ако оценката на либералната група е вярна, цялата тази шумотевица около мащабното мобилизиране и плановете за установяване на контрол над региона на Одеса има за цел да принуди 

Зеленски да се поддаде на натиска на Тръмп и Путин

Но, да бъдем откровени, досега те не са успели да постигнат това. Заеленски е президент във време на война и докато войната продължава, той остава на власт, точно както и неговият колега от другата страна. Не знаем с какви инструменти разполага Вашингтон в момента, за да окаже натиск върху Заеленски, нито дори дали изобщо разполага с такива инструменти.

Заеленски, подобно на иранците, залага основно на това да изчака края на мандата на Тръмп и завръщането на демократите. Защо тогава да се довери на натиска на Тръмп само два месеца преди междинните избори в САЩ? А ако нещата се развият в полза на демократите и те успеят да контролират Сената, самият Тръмп може да се окаже заплашен от импийчмънт.

Разполагат ли Тръмп и неговият екип със средства за натиск върху Зеленски? Мисля, че скоро ще разберем отговора.

И тъй като Тръмп „гори от ярост“ заради наближаващите избори за Конгреса и вероятността от загуба, както и заради загубата на мнозинството на републиканците в Камарата на представителите и дори в Сената, някои свързват посещението на директора на ЦРУ и с иранския въпрос.

Една от хипотезите гласи, че Ратклиф може би е поискал от Путин да подкрепи кампанията за санкции срещу Иран или поне да спре руската военна и техническа подкрепа за Техеран, в очакване на предстоящия „ден Х“ – подобно на това, което се случи на 12 юни или 28 февруари 2026 г.

Някои анализатори приемат сериозно сценария, че проливът Хормуз е бил в центъра на визитата и че Ратклиф е поискал от Путин, в замяна на помощта за „натискане“ на Зеленски към сключването на сделката, подобна отстъпка, изразяваща се в оказване на натиск върху иранците да отворят отново пролива Хормуз.

Смятам, че в тази хипотеза има известна преувеличеност по отношение на способността на Москва да наложи на Техеран да отвори пролива или да го остави затворен. Няма съмнение, че нивото на военно-техническото сътрудничество между двете страни е високо, но да се принуди новото иранско ръководство и генералният щаб на Революционната гвардия просто да изпълнят волята на чуждо правителство е много малко вероятно.

Китай дори отиде по-далеч. Чрез говорителя на Министерството на външните работи той официално отказа да подкрепи натиска на Тръмп да спре закупуването на ирански петрол и да прекъсне всякакви отношения с Техеран. Следователно Иран понастоящем разполага, най-малко, с подкрепата на Китай, което дава на Техеран възможност да оцелее и да устои.

Освен това продължаването на кризисната ситуация в пролива Хормуз означава 

продължаващо покачване на цените на петрола,

 което има голямо значение за руската икономика. А Путин е последният, който би желал стабилизиране на ситуацията в Хормуз, Баб ал-Мандеб и Близкия изток като цяло. „Нека пламне огънят, нека пламне, важното е да не се разпространи!“ С тази фраза, взета от детска песен, Москва може да отговори на плановете на Вашингтон за установяване на мир в Близкия изток.

Освен това Тръмп изчерпа там огромни количества от най-съществените запаси от оръжие, военно оборудване и муниции. Американските доставки се насочваха натам, а не към Украйна, и Москва не би могла да си пожелае по-добра ситуация от тази!

Накратко, има много версии, и всеки експерт разказва „своята истина“ с тона на уверения, който знае всичко.

Но ние, във всеки случай, няма да разберем истината сега. И скоро събитията, които вече започнаха да се редуват, ще ни я разкрият.