Бившият командир на армията на босненските сърби умря в Хага

Бившият командир на армията на босненските сърби Ратко Младич е починал днес в Хага на 84-годишна възраст.

Младич излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница и за системна кампания от убийства, изтребление, преследване, депортации, насилствено преместване, тероризиране на цивилни и вземане на заложници по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г.

Името му остава едно от най-мрачно натоварените в историята на войните при разпадането на Югославия, предизвикани от агресията на режима на Слободан Милошевич, разказва БГНЕС. Бившият генерал от Югославската народна армия достигна върха на военната йерархия на босненските сърби, преди да се превърне в един от най-издирваните военнопрестъпници в Европа.

Малко преди смъртта му бе отхвърлено искането на защитата за предсрочно освобождаване по хуманитарни съображения.

На 18 август адвокатите му поискаха той да бъде освободен и преместен в болница или заведение за палиативни грижи в Сърбия. Като аргументи бяха посочени тежкото му здравословно състояние, очакваната скорошна смърт и желанието на семейството му да прекарва повече време с него.

В решението на трибунала се посочва, че състоянието на Младич се е влошило рязко, че той е навлязъл в последната фаза от живота си и че медицинските грижи вече са насочени основно към осигуряването на комфорт и облекчаването на страданията му. Според лекарската оценка смъртта му е можела да настъпи във всеки момент.

Председателят Грасиела Гати Сантана обаче прецени, че хуманитарните съображения не оправдават предсрочно освобождаване. Тя подчерта, че очакваната скорошна смърт не създава автоматично право осъденият да бъде пуснат на свобода, а Младич е получавал медицински и палиативни грижи, значително надхвърлящи минималните международни стандарти.

През 1991 г., когато Югославия вече се разпада, Младич е преместен първо в Прищина, а след това в Книн, където поема командването на 9-и корпус на ЮНА и участва във войната в Хърватия.

През пролетта на 1992 г. е изпратен в Сараево. След разпадането на югославската армейска структура в Босна той застава начело на новосъздадената Армия на Република Сръбска. На 12 май 1992 г. е назначен за командир на нейния Главен щаб и остава на този пост до 1996 г.

От този момент името му се свързва с основните военни кампании на босненските сърби – обсадата и обстрела на Сараево, етническото прочистване на територии, нападенията срещу населени места и операциите срещу мюсюлманските анклави в Източна Босна.

Съдът установи, че като най-висш военен командир на босненските сърби Младич е имал ефективен контрол над силите, участвали в престъпленията, и е допринесъл съществено за тяхното извършване.

Кулминацията на престъпната кампания настъпва през юли 1995 г. Сребреница е обявена от ООН за „безопасна зона“ и се превръща в убежище за десетки хиляди бошняци. На 11 юли силите на Армията на Република Сръбска превземат града.

Младич лично пристига в Сребреница. Видеозаписи го показват сред военното командване в деня на падането на анклава. Пред цивилното население и международните представители той говори за сигурността на хората и за извеждането на жените и децата.

В същото време мъжете и момчетата са отделяни от останалите. Следва организирана операция по тяхното задържане, транспортиране и екзекутиране.

Пленниците са затваряни в училища, складове и други обекти около Братунац и Зворник, след което са отвеждани на места за масови разстрели. Сред тях са Ораховац, Петковци, Рочевица, Бранево и Пилица.

След убийствата телата са погребвани в масови гробове. По-късно част от тях са изравяни с тежка техника и премествани в други гробове в опит да бъде прикрит мащабът на престъплението.

Съдът приема, че между 7000 и 8000 бошняшки мъже и момчета са били систематично убити. Международните съдебни институции определят клането като геноцид.

По време на процеса прокуратурата представя огромен масив от военни документи, прихванати разговори, видеозаписи, снимки, експертизи и свидетелски показания. Сред свидетелите е офицерът от армията на босненските сърби Момир Николич, участвал в престъпленията. Съдът разглежда показанията му с повишено внимание, но ги определя като до голяма степен достоверни и последователни.

Съществено значение имат доказателствата за присъствието на самия Младич в Сребреница, контактите му с командирите на място и заповедите, които проследяват действията на ръководената от него военна структура.

Показанията на оцелели, служители на ООН и участници от босненско-сръбската страна допълват картината на отделянето на мъжете и момчетата, задържането им и последвалите масови убийства.

Младич почина в Хага, без да излезе на свобода и без присъдата му да бъде смекчена.