Археологическа находка от Перперикон може да хвърли нова светлина върху отношенията между България и Византия през XIII век. При последните разкопки в древния град е открит изключително рядък императорски печат, свързан с византийска императрица, чийто живот се преплита с важни политически събития от времето на цар Иван Асен II. За откритието разказа археологът проф. Николай Овчаров.

Печатът е принадлежал на Ирина Дукина Комнина Ласкарина – една от най-влиятелните византийски императрици от епохата. Тя произхожда от императорски род и е била внучка, дъщеря, съпруга и майка на императори. Особено интересна за българската история е връзката ѝ с управлението на Иван Асен II и политическите отношения между българския и византийския свят.

Върху печата е изобразен Христос в рядка иконография, представяща го като изкупител на човешките грехове. Според проф. Овчаров именно този образ е бил свързан с покровителството на Ирина Дукина Комнина Ласкарина.

Находката се отнася към период, в който отношенията между Българското царство и византийските държавни формации са особено интензивни. След победата на Иван Асен II над епирския владетел Теодор Комнин при Клокотница през 1230 г. започват важни дипломатически контакти, включително преговори за признаването на Българската патриаршия от Вселенския патриарх Герман II. Именно между 1230 и 1235 г. между българския двор и византийските среди се води активна кореспонденция. Според археолозите откритият печат може да е бил прикрепен към едно от писмата, изпратени в рамките на тези дипломатически отношения.

Сред възможните теми на кореспонденцията е и предстоящият брак на дъщерята на Иван Асен II – Елена, с Теодор, син на никейския император Йоан Ватаци. Тази връзка е била част от сложната дипломатическа политика на епохата, в която браковете между владетелските династии са играли важна роля за изграждането на политически съюзи.

Откритието има значение и заради самото местоположение на Перперикон. Градът се е намирал в близост до границата между Българското царство и Никейската империя и според проф. Овчаров находката показва, че той е бил важна точка в комуникацията между двете държави.

Рядкостта на печата допълнително увеличава значението на откритието. По думите на археолога това е едва петият известен в света печат от този тип. Останалите екземпляри се намират в колекции във Вашингтон.

Това е и четвъртият императорски печат, открит при археологическите проучвания на Перперикон. Сред по-рано намерените са печати на византийските императори Анастасий I, Константин Мономах и Андроник II Палеолог. При разкопките е открит и златен печат на българския цар Иван Александър, който обаче впоследствие е откраднат от фондовете на Пловдивския археологически музей.

Проучванията на Перперикон продължават и в други части на древния град. В южния квартал археолозите са попаднали на представителна сграда, датирана от V век. В момента екипът изследва падналия покрив на постройката с надеждата под него да са се запазили елементи от оригиналната конструкция и други ценни находки.

Според проф. Овчаров сградата може да се окаже особено важна за изследването на живота в Перперикон през IV–V век. Причината е, че засега няма данни за по-късно обитаване на мястото, което би могло да наруши или промени археологическите пластове. Така новите открития на Перперикон продължават да дават възможност за по-пълна картина на политическите, дипломатическите и обществените връзки в региона през различни периоди от историята.