Европейският парламент прие ключови за България поправка по време на гласуването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 година. Вече се позволява на държавите-членки да предоставят обвързано с производството плащане на животновъди, които не притежават по-голямата част от земята, която ползват. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел съобщи, че европейските депутати гласуваха и за запазването на възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са със икономическа, социална и екологична насоченост. Това означава, че в България вече ще могат да се дават субсидии за тютюнопроизводителите, овощарите, животновъдите и зеленчукопроизводителите. В този пакет попада и субсидирането на маслодайните култури, поясни още Мария Габриел от ГЕРБ.“Това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е крачка към по-справедливото разпределение на европейските средства между страните-членки. Удовлетворена съм, че в следствие на поредицата от кръгли маси, на които се срещнах и разговарях със всички земеделци от цяла България, успях да реша макар и частично този техен проблем и да защитя техните приоритети и интереси пред Европа”, заяви още евродепутатът от ГЕРБ Мария Габриел.

По време на гласуването в Страсбург евродепутатите приеха и предложената от нея поправка, засягаща пчеларския сектор. Основната промяна в новата схема ще е това, че субсидиите вече ще се плащат не за кошер, а за всяко отделно пчелно семейство. Европарламентът също така потвърди тавана на директните плащания и те остават 300 хиляди евро. Малките фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите-членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата. Евродепутатите гласува и за запазване на правата на засаждане на лозя до 2030 г., което е важен момент за винопроизводството и винопроизводителите в България, подчерта Мария Габриел. Тя уточни, че преговорите със страните-членки за окончателното споразумение относно новата Обща селскостопанска политика трябва да започнат в края на месец март. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно ОСП и двете институции ще трябва да постигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.