Правителството на крак заради катастрофите. Преглед на печата

Победата на Григор Димитров във финала на АТП в Лондон е водеща тема за вестниците в понеделник.

"Григор Димитров завърши най-силната година в кариерата си с блестяща победа на заключителния турнир на АТР в Лондон - неговият най-значим успех досега. Българският тенисист се наложи над белгиеца Давид Гофен със 7:5, 4:6, 6:3 и приключи с 2,5 млн. долара от наградния фонд /200 000 долара за това, че си тръгва непобеден/. Успехът тази вечер осигури на българина 1500 точки за ранглистата, където от понеделник той ще бъде на рекордното за него 3-о място. Късметът също помогна на Григор за триумфа - в хода на турнира той се размина с Рафаел Надал, който се отказа, както и с Роджър Федерер, победен от самия Гофен. "Искам да поздравя Григор за блестящата му победа и за успешната му година", спортсменски заяви Гофен. "Искаше ми се да мога да опиша емоциите си, заяви от своя страна Григор. Това бяха 2 невероятни 2 седмици за мен. Това са най-добрите седмици, които съм имал досега. Поздрави за Гофен и неговия тим, той е чудесен играч. За мен беше чест да играя срещу него и му пожелавам късмет през следващия сезон. Губя думите си... Благодарности за моя отбор, на семейството ми, на мама и татко... и на един човек, който не беше в залата тази седмица - моята приятелка Никол, тя играе важна роля. Благодаря и на публиката, подкрепяхте ме страхотно!" Самата Никол обаче не беше забелязана в залата..." - в. "Стандарт"

"Григор Димитров искаше само да участва във финалите на АТП. А вече е шампион. На финала в зала О2 в Лондон бъдещият номер 3 в тениса победи 7:5, 4:6, 6:3 Давид Гофен (Бел). Димитров е първият дебютант с титла във финалите на АТП след Алекс Кореча (Исп) през 1998 г. в Хановер. Григор си тръгва от Англия с 1500 точки за световната ранглиста и 2 549 000 долара като шампион без загубен мач..." - в. "24 часа".

"Григор Димитров спечели финалите на АТП в Лондон след тежка битка с вдъхновения Давид Гофен. Българският тенисист се пребори за най-големия трофей в кариерата си след драматичен успех със 7:5, 4:6, 6:3 след два часа и половина игра. Димитров е първият дебютант, който печели турнира на осемте най-добри за сезона, от Алекс Кореча през 1998 г. 26-годишният българин грабна четвърта титла в петия си финал през 2017 г. и общо осма в професионалната си кариера. Димитров, който от понеделник ще бъде №3 в света, триумфира в британската столица след пет победи от пет мача. Така той си осигури максималните 1500 точки за световната ранглиста и 2.55 милиона долара от наградния фонд. Българинът е петият различен шампион, откакто финалите на АТП започнаха да се провеждат в зала "О2 арена" през 2009 г., и 22-ият в историята на турнира... Той се обърна към родителите си, които бяха неизменно в залата, както и към приятелката си Никол Шерцингер. "Тя не беше тук в залата, но играе сериозна роля за моите успехи", Димитров. Очакванията на двамата финалисти, че днешният сблъсък няма да има нищо общо с двубоя им от груповата фаза, се оправдаха напълно. Гофен обеща, че този път ще опита нещо различно срещу Димитров и го направи. Белгиецът игра много агресивно, взимаше рано топката и използваше всяка възможност да притисне съперника. Той излезе на корта с атакуващата нагласа, която го изведе до сензационната победа срещу шесткратния шампион Роджър Федерер в полуфиналите. От своя страна Димитров беше далеч от най-добрата си игра. Българският тенисист обаче показа спокойствие, търпение, чудесна защита и много разумна игра, за да спре устрема на Гофен..." - в. "Дневник".

Мерките за ограничаване на броя на катастрофите и жертвите на пътя също са сред актуалните теми.

"Пътните полицаи са инструктирани, ако констатират тежко нарушение, веднага да изведат водача от движението и да го заведат в най-близкото районно управление на МВР. Това обяви главният секретар на МВР Младен Маринов след работна среща с министър-председателя днес заради тежките катастрофи в Ловешка област в последните два дни, които отнеха общо 11 живота. "В името на човешкия живот ще предприемем още по-рестриктивни мерки към нарушителите на Закона за движение по пътищата, защото анализът от тези пътно-транспортни нарушения показа, че те са се случили единствено и само от грубо незачитане на Закона за движение по пътищата от водачите", коментира Маринов инцидентите. "В тази връзка съм разпоредил и от днес ще се изпълнява при констатирано тежко нарушение на Закона за движение по пътищата водачите да се извеждат от автомобилния поток и наказанията да се налагат в най-близкото управление на МВР, което в извъннаселени места може да не е толкова близко. Затова призивът ми е, ако искате да стигнете навреме, не нарушавайте правилника. В противен случай ще бъде необходимо да посетите районното управление, което е в този участък", заяви главният секретар на МВР. След работната група при премиера днес кабинетът обяви поредица от мерки, които възнамерява да предприеме за предотвратяване на пътни произшествия. Вътрешният министър Валентин Радев обеща, че ще бъдат изготвени предписания за всички опасни участъци по пътищата в страната и ще се направят подобрения или дори отклонения, където е необходимо. Министърът на регионалното развитие Николай Нанков заяви, че ще се засили работата по магистрала "Хемус", а министърът на транспорта Ивайло Московски предвижда няколко нормативни промени в близко бъдеще, които ще задължат обществените превозвачи да се оборудват с камери и колани на всички седалки, и др..." - в. "Дневник".

"Властта призна, че е безсилна да спре касапницата по българските пътища. Това стана ясно след спешна среща при премиера Бойко Борисов вчера. Тя бе свикана, след като в рамките само на едно денонощие в участък от десетина километра на пътя София - Варна около ловешкото село Микре станаха три жестоки инцидента. При тях загинаха 11 души, 26 бяха ранени - някои от тях са в критично състояние. В срещата участваха вътрешният министър Валентин Радев, министрите на транспорта и на регионалното развитие Ивайло Московски и Николай Ненков, главният секретар на МВР Младен Маринов, комисар Бойко Рановски - началник на "Пътна полиция"..." - в. "Сега".

"Допитване на "24 часа" до шофьори за смъртоносната отсечка от Ябланица до Севлиево показа - огромна част от водачите преминават със 120-130 км в час. Има и "отличници", профучаващи със 140-150 км в час Агресивни и безразсъдно смели шофьори, както и катаджии, които не стоят на опасните места, са двете основни причини за кървавите катастрофи. Това бе категоричното мнение на петима български шофьори, които всяка седмица изминават разстоянието от София до Велико Търново, Попово и Търговище заради служебните си дела. Около 70 километра е "смъртоносният маршрут" между Брестница и входа на Севлиево, където за близо 30 часа в петък и събота загинаха 11 души "24 часа" разговаря с петимата шофьори за причините за всекидневните катастрофи. Двама от тях карат бусове, единият - камион с мляко, а останалите двама пътуват с джип и лек автомобил. Опасната отсечка започва веднага след края на магистрала "Хемус" на изхода на Ябланица, на входа на Брестница и свършва преди Севлиево на разклона за с. Малиново. Според водачите всеки ден по този маршрут стават по 4-5 леки удара, при които има само смачкани ламарини. Шофьорите са категорични, че отсечката между Брестница и входа на Севлиево е с много добре поддържан път, с прави участъци и завои. Има добра маркировка и ясни знаци - 90 километра в час извън населените места и 50 километра в селищата." - в. "24 часа".

Вестниците отделят място и на икономическата политика на правителството.

"През 2018 година брутният вътрешен продукт ще достигне рекордните 106 млрд. лв. и мога да кажа , че Бюджет 2018 ще е най-добрият бюджет от началото на кризата досега. Това заяви в Боровец председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова... "През 2014 година, когато управляваше правителството на Пламен Орешарски, държавата се върна скорострелно назад и е натрупа огромен дефицит от 4%, който превишава всякакви европейски критерии и икономически разум", припомни Менда Стоянова. "Всяка година намаляваме дефицита, така че през 2020 г. да сме на баланс нула - колкото са приходите, толкова да са и разходите, което е нормално. В момента сме на трето място в Европа като страна с най-нисък дълг. Безработицата падна до изключително ниски нива. В момента тя е 6.5 на сто, като догодина се предвижда спадът да продължи до 6.2 процента. Щом имаме повече приходи, можем да си позволим и повече разходи. Затова в Бюджет 2018 залагаме с 2.5 милиарда лева повече разходи в сравнение с тази година." - подчерта още тя..." - в. "Труд".

"По поръчка на правителството учени от БАН направиха ревизия на проекта за нова атомна централа в Белене. От ревизията става ясно, че при най-щастливо стечение на обстоятелствата този проект теоретично би могъл да е печеливш. Общото впечатление е, че правителството има нужда от сложни и неясни сметки на варианти, за да оправдае вече взето политическо решение за строеж. Конфузът е, че ГЕРБ вече публично е отстоявал други позиции и уж се е стремял да спре проекта. Сметките би трябвало да се изложат просто и убедително. Долу прилагам за общо ползване един самоделен, (полу)хипотетичен пример на анализ: Да предположим, че ако изхарчим десет милиарда евро в строежа на Белене, централата ще бъде готова след десет години. Да предположим също така, че при най-добрия вариант (на БАН или въобще) след още десет години експлоатация тя ще е генерирала десет милиарда печалба. Тоест след 20 години ще излезем като общество на нула и оттам нататък само ще печелим. Да предположим по-нататък, че описваният най-добър вариант (най-доброто стечение на обстоятелствата като цена на другите видове енергия, национално и регионално търсене на енергия и т.н.) има гигантските 70% вероятност да се случи! (Малко е нереалистично, но да видим!). Очакваната полза от един проект се измерва по формулата "печалба" х "вероятност" тази печалба да се получи. По тази формула след 20 години ще можем да разчитаме на 10 млрд. печалба х 70% вероятност или 7 милиарда евро общо. Тоест като вземем и първоначалната инвестиция, ще се окаже, че очакваната ни полза след 20 години е минус 3 милиарда. В момента без да правим нищо, сме на минус от само два милиарда и може би е по-добре да си останем на това ниво на загуба и да не го увеличаваме. В крайна сметка прогнози за след 20 години са до голяма степен безсмислени - светът се променя твърде бързо. БАН допускат още едно щастливо за страната обстоятелство - че някой друг ще реши да участва с 70% собственост и толкова от първоначалната инвестиция в "Белене". Тогава от 3-те милиарда очаквана загуба само 1 милиард ще са наши обществени! В такъв случай ще е по-добре "Белене" да се строи, защото минус 1 милиард е по-добър от сегашната чиста загуба от минус 2 млрд. лв. Вярно е, че хипотетичният ни пример изглежда като бакалска сметка, но правителството и БАН трябва да предложат точно такова обобщение на доклада, за да разберем какво следва от него. Засега такова няма и затова докладът изглежда безсмислен или дори прикриващ реалната ситуация. От гледна точка на политическите науки, ако "Белене" се строи, през следващите 20 години правителството ще разполага с мощен финансов ресурс. То ще разпределя поръчки, в които ще има много управленска дискреция (усмотрение). Това е така, защото ядрената енергетика е свързана със сигурността, сигурността обикновено е обвързана със служебна тайна, а тайната води до слаба отчетност. Ерго, правителствата имат интерес от скъпоструващи проекти в тази сфера, дори когато очакваната полза от тях е минусова..." - в. "Дневник".

Демографската ситуация също е сред темите с продължение.

"Близо 57 000 българи с увреждания над 16 г. са получили за първи път експертно решение за трайно намалена работоспособност само за миналата година. За 2016 г. общо над 175 000 души с увреждания са преосвидетелствани от експертните лекарски комисии или са получили първото си решение. Огромна част от тези хора са в предпенсионна възраст или са пенсионери - над 72% от всички. Те са разделени поравно - по 36% на възраст над 60 г. и още толкова във възрастовата група 50-59 г. Тези данни от информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 г. са обобщени от социалното министерство в доклад по националната конвенция за насърчаване на активния живот на възрастните хора. Тенденциите в него са добре известни - населението у нас намалява и застарява, раждаемостта също намалява. Средната възраст на населението например за 15 г. се е увеличила с над три години и през м.г. е 43.5 г. В концепцията за реформата в системата на ТЕЛК на социалното ведомство пише, че решението от ТЕЛК се е превърнало във вход за получаване на плащания от социалната и осигурителната система. Към края на 2015 г. броят на хората на възраст над 16 г. с увреждане е стигнал 729 хиляди, а децата до 16 г. с увреждане са 45 хиляди. Най-високи и през 2016 г. остават броят и делът на хората, които получават ТЕЛК решение за 3 г. - 71 000, или над 40%. Увеличение се отчита при дела на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със срок 1 година. По степен на увреждане всеки трети човек, освидетелстван през 2016 г., е с между 50% и 70%. 30% са със степен 71-90%, близо 23% са с най-тежката степен - над 90%. А почти 14% са със степен на увреждане до 50%. В доклада за застаряването се посочва, че е "необходим качествено нов подход към финансирането на здравеопазването", защото "запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг период има положителен ефект върху производителността и конкурентоспособността". Според експерти 50% от разликите в икономическия растеж между бедните и богатите страни се дължат на разликите в здравето и продължителността на живота..." - в. "Сега".

"Населението на страната се топи всяка година и официалните прогнози са през 2070 г. жителите на България да са само 5,132 млн. души. Наред с това продължава процесът на застаряване на населението. Българите имат най-ниската средна продължителност на живата в страните от ЕС, а по смъртност сме №1 в Общността. Картината се допълва с факта, че броят на сключените бракове намаляват, а разводите се увеличават. И всичко това няма начин да не е свързано с начина ни на живот, което включва доходи, стрес и качество на здравеопазването. Фактите за населението на страната са много показателни за качеството ни на живот. Към края на 2016 г. населението на България е 7,1 млн. души, като за година намалява с 51 925 души, или с 0,7%, сочат данните на НСИ. Прогнозите са това топене да продължи и през следващите години като до 2070 г. българите ще бъдат около 5,132 млн. души. Като причините за това са както емигрантите, така и раждането на по-малко деца и високата смъртност в страната. В края на 2016 г. мъжете в България са 3,449 млн. души (48,6%), а жените - 3,651 млн. (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1059 жени. Но е важно да се отбележи, че мъжете на възраст до 53 години са повече от жените. А с повишаване на възрастта делът на жените се увеличава. Причината за това е, че жените имат доста по-дълъг живот. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78,2 години. По продължителност на живота българите се нареждат на последно място в ЕС, също както сме последни и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Всъщност разделяме последното място в ЕС с Латвия. Като цяло бившите социалистически страни имат по-лош резултат по отношение на продължителност на живота, отколкото по-развитите държави в Европа. Първите две места по дълъг живот се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се допълва от Италия (83,2 г.). Топ 5 в Европа по най-голяма продължителност на живота се допълва от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.). В България обаче картината никак не е розова. Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. хората над 65 години са 1,472 млн., или 20,7% от населението. В сравнение с 2001 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 3,8 процентни пункта. В регионален аспект делът на хората над 65години е най-висок в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Най-нисък е делът на възрастното население в София (столица) - 17%, и Варна - 18,3%. Общо за ЕС делът на населението над 65 години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21.1%). Само в шест страни от ЕС, включително и България, делът на възрастното население е над 20%. И докато по продължителност на живота сме на последно място в ЕС, то по смъртност сме №1, което е показателно за стреса под който живеем и за качеството на здравеопазването. Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2 промила. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,4 на хиляда, Кипър - 6,9 на хиляда, и Люксембург - 7 на хиляда. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия и Литва - по 14,4 на хиляда. В края на 2016 г. децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14,1% от населението. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 43,5 години в края на 2016 г." - в. "Стандарт".

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини