Come here, маме!

    Чували сте по паркове и площадки родители, които говорят на децата си на друг език. Каква е обичайната реакция?

    „Тия на какви се правят?“, „Ееее, страшна работа, то още български не знае, пък те седнали на английски да му говорят!“ или „Чунким се сеща нещо!“...

    Какво се случва обаче? Минава време, детето става на пет. О, изненада! Двата езика са перфектно наместени в главата на малчугана, ползва ги, не ги смесва и се справя чудесно.

    Двуезичните или триезични деца в днешно време не са никак малко. Една от причините е засилената емиграция и фактатът, че децата съществуват често в две паралелни езикови среди- вкъщи на български, навън на друг официален език. Често и родителите в България знаят друг освен майчиния си език и се опитват от рано да го въведат на децата си.

    Лично за мен в това няма нищо лошо.

    В западноевропейската практика съществуват много ясли, детски градини и училища изцяло на друг език. Това от своя страна отново изгражда една система на паралелно езиково съществуване, която води до много добри резултати.

    Имах възможността да работя в английски детски градини в Испания, в които децата започват от едногодишна възраст да слушат и вършат всичко на английски. Резултатът е невероятен. На три годинки всички говореха и английски, и испански на нивото на връстниците си от съответната националност и възраст. Повечето дори не смесваха думи и чудесно бяха разбрали, че в градината се говори на един език, а навън на друг. Магията идваше от факта, че никой не им преподаваше английски в смисъла, в който сме свикнали ние да мислим. Просто всичко се случваше на английски. Децата ходеха на градина на английски, така да се каже.

    В България практиката е да се преподава английски и въобще чуждите езици на български. На мен лично ми се струва странно. Колкото по-рано потопиш съзнанието на някого изцяло в езиковата среда, толкова по-скоро ще се види принуден да се справи. Отначало има протести, неразбиране, но децата чудесно свикват, ориентират се по жестовете, мимиките, а скоро започват да разбират и простите команди, докато стигнем до момента, в който сами изричат първите си изречения на чуждия език. Много важно в случая е да не се притиска детето задължително да повтаря и да каже нещо. Слушането му стига. Съвсем скоро сами инициират разговор. На три годишна възраст видях с очите си деца, които спорят с други деца за играчки на английски. Единствето условие е да не се поощрява говоренето на майчиния език в градината, а да се превежда след тях всяко нещо, което са изрекли случайно.

    Има много научни изследвания, които ясно подкрепят ранното говорене на два, а ако искате и повече езици на децата. Твърди се, че двуезичието, когато е направено добре, с богатство на словото, води до изграждане на много нови мозъчни връзки, които впоследствие дават възможност за лесно усвояване на всеки един нов език. Този тип деца се справят по-лесно с разрешаването на проблеми от какъвто и да е било характер, по-творчески ориентирани са и въобще уменията им за учене са значително по-развити. Не можем да пропуснем широтата от информация, която дава знанието на повече от един език.

    В този ред на мисли езиковото обучение в България в ранна възраст ми се струва, че трябва драстично да се промени. Ако се говори на децата на език, дори изобщо да не им се преподава граматика, резултатите ще са много много по-впечатляващи. Граматичните форми ще им идват естествено, защото ще ги чуват всеки ден. Ще учат чуждия език лесно и безболезнено, както става с майчиния.

    Един такъв евентуален процес, който между другото вече е започнал на ниво семейство, ще постави въпроса за еволюцията и на езиковите гимназии. Не може при положение, че децата говорят от бебета друг език, ходят по езикови състезания, живеят в разни други държави и се връщат. После в езиковите пак да им се повтаря едно и също. По-скоро от гимназии развиващи предимно езикови умения трябва да се концентрират повече върху културата, литературата,музиката, обществените взаимоотношения, историята, съвременната ситуация в съответната държава и какво ли още не.Като всичко това естествено трябва да се случва само на съответния език. Да учиш чужд език на български ми се струва повече от странно и най-вече забавящо процеса.

    Така че, ако чуете някой по улиците да вика след детето си „Come here”, “ Ven aquí” или каквото и да е, не бързайте да му се смеете. Може пък да не излезе чак толкова превзет или пък заблуден.

    Жанета Матанова

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини