Интегрирани по цигански, с дарение по турски и със специалните потребности, ама на някой друг

    Досега не се бях замисляла как попадат децата в българското училище, какви са принципите за разпределението им по паралелки, как се избират преподаватели, кои са критериите за подбор на учениците. Причината да се постресна е напълно лична. Като завърнали се бивши емигранти ни предстои записване на детето ни в училище. Като всеки един родител и аз започнах проучване. Изненадите не бяха малко.

    Първо искам да отбележа, че дъщеря ми идва от държавно училище в Испания, където последните 4 години научи много за различните раси, държави и континенти. Това се случи от първа ръка. Защо? Защото никой никога не я сложи в клас само с българчета или само с емигрантчета, нито испанчетата бяха отделени. По закон, както и по нормална човешка логика класовете бяха смесени. Близки се смееха, гледайки снимката на класа и, и казваха, че приличал на асамблеята „Знаме на мира“. Да, такъв беше. Сомалийци, кенийци, испанци, латино-американци, румънци, българчета и да не забравя едно дете с умствено изоставане, две с диабет и едно, представете си, хем със зрителни проблеми, хем от друга раса. Всяка година им се говореше за заболяванията на другите, празнуваха деня на различните раси, играеха традиционните игри на всяка нация, пееха песни от държавите си. Още си спомням как дъщеря ми разказа как един ден нарисувала слънце на дъската и целия клас заедно с госпожата повтаряли „слънце“ на български. Беше толкова щастлива.

    Никой никога не им е говорил и не им е чел проекти и програми за интеграцията на различния. Нямаше и нужда. Видимо всички бяха заедно и без дори да се замислят се приемаха един друг. На всички ни е известно, че децата не се интересуват кой къде е роден, какъв цвят е кожата му, защо произнася думите по-странно или пък какви дрехи носи. За да се поинтересува едно дете от подобни въпроси, някой трябва да насочи вниманието му към това. Иначе децата се вълнуват от това с кого, как и на какво да играят.

    Връщаме се в Хасково. Питаме и мислим за училище. Какво разбираме?

    Тук все още има цигански класове. Не е за вярване. Дори и децата със специални потребности на места се отделят в класове, сигурно за по-лесна работа и аз не знам...

    Много се говори за интеграция, ама май работата се е свършила само писмено. Сигурна съм, че за пред Европейския съюз сме излъчили тонове хартия с проекти. Какво става всъщност обаче? Циганин до циганин - цели училища, а ако има някой друг, който си е пробил път в т.нар „бели“ училища, то той със сигурност е събран с други себеподобни в клас.

    Те ти булка българска интеграция!!!!

    Турците от своя страна, защото искат децата им да учат и са амбициозни, което е чудесно, незнайно защо все се оказват в някакви родителски настоятелства, в които са подсещани честичко, че не е лошо да дарят по нещо за общото благо, така да се каже. Да не говорим, че се мълви и за някакви нежни таксички от по 1000 лв.

    Те ти булка турска интеграция!

    Най-много ме разсмя и едновременно ужаси случая на една майка, която живее в Германия, но решила да запише детето си при бабата в Хасково в първи клас, за да се ограмоти. Непредполагайки, че трябва да внимава и да изявява специални искания към дирекцията, записала детето в някакъв клас с преподаване на английски. Познайте изненадата и, когато установила, че детето и е прекарало една година в почти изцяло цигански клас. Английският не се бил подобрил много, но пък детето било проговорило от тук оттам цигански и било сменило походката с по-напета. Интегрирана по цигански.

    Те ти булка циганска интеграция!

    Много ми интересно по какъв критерий всички тези деца, все от този етнос, са се оказали в един клас.Не съм много веща, но ми се струва, че все някоя институция би трябвало да наблюдава тези процеси. Може пък и да е наблюдавала, но с „широко затворени очи“.

    Чувам, че ромчетата нямало как да ги разхвърлят по класовете, защото били с български имена и не личало. Пиша и се смея. После доста интересно личи в редиците на първия учебен ден като се завърволят тези ми ти неразличими деца.

    След малко ще ходя да записвам дъщеря си в едно от хасковските училища. Интересно ми е ако попитам директорката дали ще има в класа и циганчета, турчета и деца със специални потребности, какво ли ще ми отговори. Вие как мислите?

    Жанета Матанова

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини