Уникален трудов стаж е натрупал Бранко Станчев, стругар във „Булконс“ – Първомай - 62 години на една и съща позиция, в една и съща фабрика. Роден през 1936 година в село Тресонче в Македония, Бранко бяга с родителите си след Втората световна война. Те идват тук и започват работа в консервената фабрика. На 16 години и Бранко се включва в изкарването на насъщния. И оттогава до днес… и ако е жив и здрав – още дълги години. Работи на всякакви режещи машини – струг, фреза, шепинг, бормашина. Не разбира много от електроника и ЦПУ. Ходил и е гледал от любопитство новите машини в АРЗ, но не му се е налагало да работи на тях. Сега работата драстично е намаляла. А преди години до всяка машина е имало стругар. Днес се оправя сам , но преди демокрацията е обучил десетки ученици да работят на струг. Съжалява, че няма кой да дойде да практикува и да се учи.

От 97 година е пенсионер, но продължава да работи. Знае цялата история от консервената фабрика, през „Партизанин“ до „Булконс“. Харесва му, че не прави едни и същи детайли, а трябва да проявява творчество, да взима решения. От социалистическо време са му останали два ордена „Златен орден на труда“ и „Трудова слава“. Получавал е награди от профсъзите и Партията. Участвал е делегация, посетила братска Молдова.

Сега понякога си ходи в Македония, където се е завърнала сестра му. Посещава нея и роднините.

Бранко не обича да говори, изявите в медиите не са му присърце. Съгласи да разкажем за него само защото го убедих, че няколко човека са споменавали, че е уникален. А той веднага се сети: „Васил Шапатов е единия, нали?“

 За уникален  го смятат и колегите, а Георги Банялиев – изпълнителен директор на „Булконс“ го определя за перфектен, гордостта на фирмата.

Пожелаваме живот и здраве и да работи до когато иска. А след това е обещал да изучи и компютрите.

Теодора Кирякова